Доц. д-р Деян Статулов ще представи първата част от поредицата си книги "Между два кадъра" на 13 ноември в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас, съобщават от културната институция в морския град.

Изданието представя 51 съвременни български кино творци, които разказват за своя път към филмите. Някои от тях са добре познати, а други не чак толкова, но всички заедно създават съвременния облик на българското кино.

Разговорите с тях са правени през последните пет години и предлагат момента снимка от работата на творците, като авторът не е търсил изчерпателност или актуалност извън конкретния филм, превърнал се в повод за срещата с героите в книгата. Деян Статулов ги описва не като интервюта, а като откровени разговори между два дубъла на снимачната площадка или в почивките между репетиции в театъра, затова и всички са различни. 

Сред героите на

Деян Статулов събира разкази на 51 съвременни творци за света на българското кино в книгата „Между два кадъра“. Томът ще бъде представен на 22 септември в рамките на фестивала „Златна роза“ във Варна и на 7 октомври в столичното кино „Одеон“, съобщава авторът.

По думите му „Между два кадъра“ е първа част от поредица книги, като разговорите са осъществени през последните пет години. Сред героите на книгата са Ана Пападопулу, Васил Василев – Зуека, Весела Бабинова, Виктор Божинов, Виктор Чучков, Галин Стоев, Димитър Николов, Иван Бърнев, Ирини Жамбонас, Мартина Апостолова, Ованес Торосян, Станислав Тодоров – Роги, Стефан Командарев, Стефан Вълдобрев, Стефан Денолюбов, Теодора Духовникова, Юлиян Вергов, Яна Титова и др.

„Това не са интервюта, а разговори между два дубъла на снимачната площадка, между две ре

Елица Георгиева разказва за живота на две българки във Франция в началото на този век в новия си роман „Одисея на момичетата от Източна Европа“. Премиерата е на 21 ноември във Френския институт в София. На събитието ще присъства и авторката, която повече от две десетилетия живее в Париж, съобщават издателите от „Колибри“.

Въоръжена с „Големия енциклопедичен речник Ларус“ и „Малкия Ларус на добрите обноски“, студентка по кино в Лион открива „страната на свободата, на сирената и на говорещите трамваи“, бори се с тънкостите на френския език, сблъсква се и с едно особено отношение към „момичетата от Източна Европа“. Перипетиите са контрапункт на съдбата на втората героиня, отбелязват издателите. Дора е самотна майка на две момчета, преминала през възродителния процес и безчет житейски несгоди в България. Тя е

Десет читалищни библиотеки в община Попово ще получат финансиране за обновяване на книжния си фонд. Подпомогнати ще бъдат библиотеките в читалищата в Попово и кварталите "Невски" и "Сеячи", както и в селата Водица, Гагово, Зараево, Ковачевец, Медовина, Паламарца и Славяново, съобщиха от общинската управа в града. 

Културните институции са сред одобрените в ежегодната сесия по програма "Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ за 2024 г. Целта й е да подкрепи обществените библиотеки в тяхната мисия да бъдат достъпни и модерни центрове за знания и информация.

Библиотеки в община Попово ще получат общо финансиране в размер на 13 553 лева. Парите ще бъдат използвани за обновяване на книжния фонд. Средствата ще бъдат насочени към закупуването на нови и актуални заглавия, които ще отговорят на интересите и нуждите на местните ж

Интервюта, диалози и лекции на проф. Иво Христов от 2022 г. насам са събрани в книгата „Отвъд точката на пречупване“. Това съобщават издателите от „Изток запад“.

По думите им текстовете в тома имат различен предмет, обсег, акценти и цели. Общото в тях е едно - да извадят на показ дълбинните вътрешни механизми, които предопределят нашия и обществения живот; да разкрият ужасяващата траектория на неговото развитие, която пряко и изразително води отвъд точката на пречупване, след която няма връщане назад, допълват издателите.

„Основните съотношения на силите няма да се променят. В модела, който беше наложен на България преди повече от 30 години, тя няма никакъв шанс за каквото и да било позитивно развитие. Причината е във факта, че при геополитическото разделение на труда, в което страната ни беше поставена, без никой да я пита, на нея е отред